Спомняте ли си какво вечеряхте миналия вторник? А какви дрехите носихте на този ден преди две седмици? Най-вероятно не. Ето какво може да е усещането за много хора, живеещи с хронични заболявания, които ходят на преглед при лекар през период от няколко месеца до цяла година, а ги приканват да си спомнят какви промени са настъпили в симптомите им. Разбирането ни за някои хронични заболявания като множествената склероза (МС) се задълбочава и ние полагаме усилия да помогнем на хората и техните лекари да идентифицират и проследяват как прогресира заболяването.
Шибеши Белачеу e доктор по медицина и хуманитарни науки /Senior International Medical Director, Roche/, който работи за разработване на нови начини за измерване на МС. „Надяваме се да хвърлим светлина върху една болест, която за много хора е обвита в неясноти. Предизвикателството, с което се сблъскваме, е да намерим начин да видим точно какво се случва вътре в мозъка и централната нервна система, да измерим прецизно тези промени и после да използваме тази информация, за да забавяме и, надяваме се, да предотвратяваме прогресията на заболяването при хората, страдащи от МС“.
От десетки години сме в челните редици на диагностиката и проследяването на заболяванията. В началото на 80-те години на XX в. ние бяхме една от първите компании, които разработиха автоматизиран глюкомер за проследяване на кръвната захар у дома за хората с диабет. Подобно на високата кръвна захар, която, ако не бъде забелязана, с течение на времето може сериозно да увреди тялото, скритата активност на заболяването МС може да доведе до трайно увреждане на мозъка и необратимо инвалидизиране.
А повечето хора, живеещи с МС, партньорите им, полагащи грижи за тях, и лекарите им ще ви кажат, че е много трудно да се разчита на припомнянето на симптомите, за да се измерва прогресията. Симптомите не само ще бъдат забравени, а и е трудно да се разбере потенциалната важност на някои симптоми при прогресия или да се забележат малките увеличения на уврежданията, които се натрупват бавно с течение на времето.
Ние сме се посветили не само на напредъка в науката; ние вярваме, че е необходимо нещо повече, за да може да се преобрази начинът, по който се измерва и контролира МС. Един такъв подход е да се превърне прецизното наблюдение в реалност за хората с МС и техните лекари със специфични за МС пасивни и активни тестове с помощта на смартфона, който повечето хора сега носят със себе си по всяко време.
„Да имат нещо под ръка, което може обективно и количествено да измерва състоянието на заболяването ежедневно, без да изисква хората да помнят симптомите, е важно за успешното проследяване на МС“, казва Белачеу.
Възможно е скоро да сме в състояние да използваме датчици, за да достигаме отвъд видимото, отвъд онова, което неврологът може да забележи, и отвъд онова, което пациентът може съзнателно да изпита. Прогресията на заболяването, която в противен случай би могла да остане незабелязана, може да бъде идентифицирана и контролирана, за да се увеличи възможността от предотвратяване на бъдещи увреждания
За да разберем напълно вълнуващите области на изследователската работа, които пренасят на нови нива измерването на прогресията на МС, първо трябва да разберем патогенетичните механизми на заболяването. При МС имунната система атакува обвивките около нервните клетки в мозъка, гръбначния мозък и/или зрителните нерви, като причинява възпаление и увреждания, наречени лезии. Лезиите се визуализират с образно изследване на мозъка, наречено магнитно-резонансна томография (МРТ). Конвенционалните измервания с МРТ обикновено включват общия брой на цялостните лезии, в това число активните, остри лезии, насочващи за активност на заболяването. От над 20 години е известно, че острите лезии, веднъж образувани, могат да продължат да „еволюират“ и да имат свой собствен хроничен живот. Такива лезии се наричат тлеещи плаки и са по-често срещани при прогресиращите форми на МС. Досега тлеещите плаки се измерваха в мозъчната тъкан само след настъпване на смърт.
„Наскоро успяхме да разработим метод за автоматично измерване на бавно еволюиращи лезии (БЕЛ) в мозъка на пациенти с МС с нов алгоритъм посредством конвенционален МРТ, който може да се извърши при посещение на пациента при невролога му“, каза Белачеу. „БЕЛ може да съответстват на тлеещи плаки и могат да бъдат асоциирани с хроничното натрупване на уврежданията на мозъчната тъкан“.
БЕЛ биха могли да ни дадат маркер за активността на хроничното заболяване, който не се улавя от конвенционалните измервания на острите лезии при МС.
В миналото беше установено, че влошаването на инвалидизацията е умерено свързана с натрупването на остри лезии. При хората с първично-прогресираща МС (ППМС), която се характеризира с постоянна прогресия на инвалидизацията, имат както остри, така и хронични лезии. „В работата си целим да определим дали неумолимата прогресия на инвалидизацията, която се наблюдава най-вече при ППМС, е свързана с БЕЛ и дали специфичните лечения могат да намалят този вид активност на заболяването“, казва Белачеу.
Най-често срещаната форма на МС е пристъпната МС (ПМС), която се характеризира с епизоди на обостряне на симптомите на МС, наречени пристъпи или рецидиви. В много случаи прогресията на заболяването ПМС се измерва с това, колко пристъпи има човек за една година и/или от влошаването на общата инвалидизация, за която се смята, че е свързана с рецидивите при тази форма на заболяването. „За да разберем пълната картина на прогресията при ПМС, трябва да погледнем отвъд рецидивите“, казва Белачеу. „Точно както БЕЛ могат да измерват активността на основното заболяване отвъд острите лезии, Рош сега валидира един нов клиничен показател за прогресията на инвалидизацията при ПМС извън рецидивите, наречена Прогресия, Независима от Активността на Пристъпите (PIRA, ПНАП)“.
Прогресията, Независима от Активността на Пристъпите, е показател за прогресията на инвалидизацията, която може да настъпва извън влиянието на рецидивите. Идентифицирането на прогресията на заболяването, която не е свързана с пристъпите, е важно за хората с ПМС, тъй като този тип прогресия може да причини необратим спад в подвижността и ежедневното качество на живот.
Хората, които живеят с ПМС, може незабавно да забележат ефектите от даден рецидив, но е по-малко вероятно да доловят постепенната прогресия на инвалидизацията, докато тя се натрупа до степен, в която засяга ежедневния живот“, казва Белачеу. „В момента, извън клиничните изпитвания, се нуждаем от по-надежден начин за идентифициране и по-добро контролиране на този тип прогресия на инвалидизацията – преди загубата на способности да е станала необратима. За нас е вълнуващо да работим по това предизвикателство
Ние сме в челните редици в тази борба – да помогнем да настъпи нова ера, в която лекарите ще използват новаторски, по-чувствителни показатели, а пациентите ще имат възможността да проследяват сами заболяването си. Научаваме все повече за патогенезата на МС и постепенно става ясно, че е необходим по-добър начин за измерване на инвалидизацията и проследяване на заболяването, за да се хвърли светлина върху цялостната картина на МС и да се помогне на 2,3 милиона души по света да живеят по най-добрия начин с тази болест. Възможно е в близко бъдеще проследяването на МС да е вече толкова лесно, колкото измерването на кръвната захар на човек.
Реф. номер: M-BG-00000409
Материалът е одобрен до 04.2026 г.
РОШ България ЕООД, гр. София, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 2, тел.: (02) 818 44 44, Гореща линия: 0700 10 280 (денонощно за територията на цялата страна, на цената на един градски разговор).